I. Представителни разходи съгласно ЗДДС
1. Какво представляват представителните разходи?
Дефиницията за представителните разходи е дадена в Правилника за прилагане на ЗДДС (чл.62, ал.1). Това са разходите, извършени за представителни и развлекателни цели. Основно те могат да се групират по следния начин:
- посрещане, престой и изпращане на гости и делегации;
- нощувки;
- консумация на храна и напитки;
- организиране на делови срещи;
- тържества, развлекателни мероприятия;
- екскурзии.
Т.е. всички разходи, свързани с дейността на дружеството, които са от развлекателен характер като например бизнес обяд/вечеря, организиране на пътувания или банкети с цел сплотяване на колектива/тиймбилдинг/, се считат за представителни разходи и могат да се признаят.
Трябва обаче, да се прави разграничение между, гореописаните разходи и разходите по организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност не са представителни разходи (чл. 62, ал.2).
2. Приспада ли се данъчен кредит при представителните разходи?
Ако един разход е класифициран като представителен, фирмата не може да ползва данъчен кредит по ДДС за него (чл. 70, ал. 1, т. 3). Затова данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи включва и начисления ДДС.
II. Представителни разходи съгласно ЗКПО
В текстовете на ЗКПО не се съдържа самостоятелна дефиниция на понятието представителни разходи и в тази връзка съгласно Закона за нормативните актове и наложената данъчна теория и практика, за целите на корпоративното данъчно облагане следва да се стъпи на определението за представителни цели, развито в Правилника за прилагане на ЗДДС.
1. Признаване на представителните разходи
Условията на които трябва да отговаря даден разход, за да бъде признат като представителен са следните:
- Да е свързан с дейността - много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството, т.е. от извършването на този разход да се реализират сегашни или бъдещи ползи за предприятието.
- Да е документално обоснован съгласно чл. 10 от ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ . Т.е. за да бъде признат даден разход, най-добре е дружеството да има издадена фактура за неговото извършване, но за представителните разходи законът прави изключение, като допуска, че за признаването им за данъчни цели е достатъчно наличието на фискална касова бележка (чл.10, ал.6). Например при фирмен обяд/вечеря, не представлява проблем, ако не получите фактура от ресторанта, разходът пак ще бъде признат, стига обядът/вечерята да са с бизнес цел.
2. Облагане с данък върху разходите
След като представителните разходи се признаят, те трябва също така в края на годината да се обложат с данък върху разходите в размер на 10%. Този данък е отделен от корпоративния данък, който е със същата ставка. Данъчно задължени лица са всички лица, отчели представителни разходи и подлежащи на облагане с корпоративен данък. Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените за календарната година представителни разходи (с включен ДДС). Данъкът се декларира и плаща най-късно до 31. юни на следващата година с годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО (Част VІІІ - Данък върху разходите).
3. Какъв е ефектът от данъка върху разходите?
Представителните разходи, заедно с данъка, дължим върху тях, намаляват данъчната печалба на предприятието и следователно корпоративния данък. Т.е. ползата от отчитането на представителните разходи, води до по-ниска ефективна данъчна тежест.
За разяснение ще дадем следния пример: Фирма, която няма представителни разходи, отчита данъчна печалба от 5000 евро и съответно дължи 500 евро корпоративен данък. Ако обаче фирмата е признала представителни разходи в размер на 1000 евро, върху тях трябва да плати 100 евро данък върху разходите. По този начин фирмата ще намали данъчната си печалба с 1100 евро (представителни разходи + данък върху разходите) и тя ще бъде в размер на 3900 евро, върху които след това трябва да заплати евро корпоративен данък. Така общият размер на данъците ще бъде 490 евро, т.е размерът на данъчното задължение намалява.