При смърт на лице в България и при положение, че приложимо е българското наследствено право, на преден план изниква въпросът за наследяването на активите и пасивите на наследодателя, образуващи т.нар. наследствената маса. Статията ще разгледа различните видове активи, които могат да бъдат наследени, както и необходимите действия за да се случи това.

 I. Общи положения

Съгласно действащото законодателство се наследява цялото имущество на починалото лице. То включва движимите и недвижимите вещи и правата върху тях, както и други имуществени права, вземания и задължения към момента на настъпване на наследственото събитие, освен ако законът не предвижда друго. Общоприето е, че имуществените права и задължения са наследими, докато личните права и задължения са ненаследими. Разбира се, има и изключения - например, авторското право е лично, но наследимо.

II. Банкови сметки

Една от най-честите ситуации е наследяването на суми в банкови сметки. Важно е обаче да се знае, че самата банкова сметка не се наследява, тъй като тя е открита именно на името на наследодателя. Наследникът трябва да докаже пред банката своето право да наследява и след това да прехвърли наличните суми по своя  банкова сметка. На свой ред банковата сметка на починалото лице следва да бъде закрита след осъщественото прехвърляне. Ако сметката на наследоталея продължи да съществува е възможно да възникнат допълнителни такси за обработка от страна на банките, което да доведе до увеличаване на пасива на наследството. Трябва да се има предвид, че в тези хипотези банката изплаща на наследника сума, равна на неговия дял от наследството, а не цялата налична в банковата сметка сума.

III. Недвижимо имущество

Тези активи също могат да се наследяват. В България не се изисква вписване в регистрите, за да се считате за собственик на този вид активи. Вашето право произтича от правните обстоятелства и документите, които ги удостоверяват, т.е. обикновено от смъртния акт, удостоверението за наследство и документа за собственост върху недвижимото имущество. В някои случаи могат да бъдат необходими допълнителни документи. Например: ако наследникът, който е наследил не е български гражданин, той трябва да бъде вписан в регистър БУЛСТАТ. Причината за това е придобиването на недвижим имот на територията на Република България, което поражда законово задължение за вписване в регистъра в рамките на 7-дневен срок от възникване на обстоятелството за това.

Важно е да се отбележи, че по отношение на такова имущество наследникът е длъжен и да подаде декларация за данък върху придобиването на недвижими имоти в общината, в която се намира недвижимият имот в срок от 6 месеца след откриването на наследството.

IV. Движимо имущество

Много често се случва в наследствената маса да са включени и например автомобили, които спадат към т.нар. движимо имущество. При този вид активи обаче нещата стоят по друг начин - Документите на автомобила трябва да бъдат издадени наново, този път на името на наследниците. Едва след като автомобилът бъде регистриран по този начин, може да се използва свободно. Разбира се, трябва да се платят и данъците за предходната година.

V. По-особени хипотези

Един честно срещан в наше време въпрос касае наследяването на цифровото наследство. За съжаление, тази тема не се разглежда в закона и законодателството все още трябва да се развие в тази посока. Практическият проблем при наследяването на цифрови активи произтича главно от факта, че наследниците често не знаят за тяхното съществуване.

Особеното при цифровите активи е, че те са електронни, цифрови записи, които никога не могат да съществуват като обекти в реалния живот. Тази особеност досега повдига въпроса дали те могат да бъдат включени в наследството, как трябва да се управляват или дали дори могат да бъдат включени в процедури по делба например.

Най-честният пример за тази категория са криптовалутите. Тъй като криптовалутите не са физически отделени, възниква въпросът за тяхното съхранение или прехвърляне към имуществото на наследниците. Те се материализират в блокчейн система, която за разлика от традиционните банки не е централизирана, а се намира на всички компютри, които я свързват. Достъпът до системата се осъществява чрез т.нар. частни ключове, които се намират в портфейли. Самата криптовалута Bitcoin например не може да бъде наследена, но достъпът до частните ключове може. Ако наследниците не разполагат с така наречените ключове обаче, цифровите активи могат да останат завинаги заключени в блокчейн системата.

Друг практичен пример е широко разпространеното използване на водещата платежна система PayPal. PayPal е установила стандартни условия, които съдържат правила за действие в случай на смърт на титуляря на сметката. Основният проблем, който може да възникне в този случай, е, че общите условия предвиждат, че изпълнителят на завещанието трябва да уведоми PayPal за смъртта на титуляря на сметката и да докаже, че е изпълнител на завещанието. Това буди своите проблеми, тъй като завещателите рядко изготвят завещание приживе и още по-рядко назначават лице като изпълнител на завещанието. В същото време дори и да е налице завещание, цифровите активи изглежда остават извън обхвата му. Ако пък наследникът не е оставил завещание, по закон той трябва да представи официален документ, който го легитимира като наследник – например удостоверение за наследници. В случай на положително становище от PayPal, всички суми от виртуалната сметка на починалото лице се превеждат на банкова сметка на неговия наследник. Системата не предвижда друга възможност за изплащане на сумите, натрупани във виртуалната сметка на PayPal, така че банковите сметки на наследодателя, свързани с PayPal сметката, не трябва да се закриват, преди процедурата на PayPal да бъде приключена.

Друг специфичен пример за цифрово наследство представляват домейните. Теоретично правото върху домейн име може да се наследи, тъй като то е имуществено право, което не принадлежи към личните права. Следователно то е принципно наследимо. По отношение на домейн имената .bg, в България се води регистър в Register.BG, който определя общите условия за регистрация. Няма обаче конкретни правила за това как да се постъпи в случай на смърт на заявителя, как се сменя собственикът на домейна, как се управлява домейна и какви са последствията, ако само един от наследниците поеме управлението. В случай на наследяване на права върху домейн може да възникне проблем, ако наследниците не постигнат съгласие как да процедират занапред или един от тях не желае домейнът да продължи да се поддържа.

VI. Дялове в търговски дружества

Ако наследодателят е бил регистриран като едноличен търговец със смъртта на предприемача се открива наследство, което включва както личното му имущество, така и имуществото на едноличния търговец. Това е така тъй като дейността на едноличната търговска фирма е свързана с физическото лице на предприемача. Данъчните задължения на едноличния търговец също се включват в наследството. Това важи независимо от това дали някой от наследниците продължава дейността на предприятието или дали поради смъртта на предприемача се предприемат мерки за закриване на предприятието.

Що се отнася до събирателните и командитните дружества, които спадат към т.нар. персонални търговски дружества, общо правило при тях е, че  дружеството обикновено се прекратява при смъртта на един от съдружниците, освен ако не е договорено друго. Това означава, че законът допуска и друга възможност, която може да бъде договорена в дружествения договор, а именно, че дружеството не се разпуска при смъртта на един от съдружниците. При този вид дружества наследниците могат да носят отговорност за дълговете на дружеството, ако самото дружество не притежава имущество. От друга страна ако дружеството все пак се разпуска при смъртта на един от съдружниците, това означава, че наследниците придобиват правото на съответния ликвидационен дял, който се полага на техните наследници.  Ако наследниците не желаят да влязат в дружеството като съдружници на мястото на починалия си предшественик, те получават стойността на дела на предшественика си и съответните печалби за периода до разпускането.

На следващо място при акционерните дружества, които са типични капиталови дружества, наследяването се извършва чрез наследяване на дяловете в дружеството. При капиталовите дружества самоличността на съдружника е без значение и правото на наследяване на членството не се поставя под въпрос. Дълговете на капиталовите дружества не са дългове на лицата, които са участвали в тях, поради което дълговете на дружествата за данъци, такси и други държавни или общински вземания, както и дълговете към доставчиците на дружеството, не се наследяват от наследниците на починалия съдружник. При съществуващи дялове и ако уставът на акционерното дружество не предвижда друго, наследникът става съдружник с приемането на наследството. За да влезе в сила приемането на наследството, то трябва да бъде вписано в регистъра на акционерите. Що се отнася до наследството на акции по завещание -  Заветникът се легитимира пред акционерното дружество чрез представяне на завещанието и въз основа на завещанието се извършва вписване в регистъра на акционерите. Акциите обаче трябва да отговарят на определени условия, за да могат да бъдат наследени. Съгласно Търговския закон, акционерното дружество може да емитира и безналични акции. Разликата е, че наследниците придобиват правата върху безналични акции по закон не с откриването или приемането на наследството, а вече с вписването им като акционери в Централния депозитар.

Не на последно място трябва да обърнем внимание и на дружеството с ограничена отговорност. При него прехвърлянето на дяловете на наследниците зависи и от това, което е договорено в учредителния акт на дружеството. Например при ООД имаме следните възможности:

• Ако учредителният акт изключва наследяването на дялове, наследниците не могат да влязат в членството. Те обаче трябва да получат равностойността на дяловете, притежавани от техния наследодател.
• Ако учредителният акт предвижда наследяване на дялове, наследниците автоматично стават съдружници.

Тук трябва да се отбележи, че наследниците не придобиват определен брой дялове. Те получават идеални дялове от всеки наследен дял в дружеството в съответствие с наследственото си право. Например, ако починалият съдружник е имал 10 дяла и оставя 2 пълнолетни деца като наследници, всеки от тях придобива ½ идеален дял от всеки от тези 10 дяла, а не 5 дяла.

Отскоро в България съществува и възможност за учредяване на дружество с променлив капитал. Това е капиталово дружество, при което не е налице задължение в устава да бъде вписан и размерът на неговия капитал. Законът изрично разрешава наследяването, прехвърлянето и залагането на дялове в този тип дружеството. Освен ако в учредителния договор не е предвидено друго, в случай на смърт на съдружник неговите наследници влизат в дружеството, ако желаят. Присъединяването трябва да бъде заявено в срок от три месеца след установяване на наследството. Ако наследниците откажат да станат съдружници, дружеството изплаща пазарната стойност на дела към момента на смъртта на съдружника. Наследяването, прехвърлянето и залагането на дялове в дружеството влизат в сила спрямо дружеството едва след вписването им в регистъра на съдружниците.