Наемането и командироването на граждани на трети държави в България е свързано със специфични изисквания относно достъпа до пазара на труда, правото на пребиваване и документите, които работодателят или приемащото предприятие трябва да подготви. Граждани на трети държави са лицата, които не са граждани на държава членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария.
При определяне на приложимия режим е важно да се разграничават две основни хипотези: наемане на гражданин на трета държава от български работодател и командироване на такова лице в България от работодател, установен в друга държава. Изискванията са различни в зависимост от основанието за извършване на работа, продължителността на престоя и статута на лицето.
I. Наемане на граждани на трети държави от български работодател
Когато българско дружество желае да наеме гражданин на трета държава по трудов договор, трябва предварително да се установи на какво основание лицето има право да работи в България. Самото наличие на виза или разрешение за пребиваване не означава автоматично, че лицето има право да извършва всякакъв вид трудова дейност.
В зависимост от конкретния случай може да е необходимо разрешение за достъп до пазара на труда, единно разрешение за пребиваване и работа или друг приложим документ съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и Закона за чужденците в Република България.
Процедурата обичайно включва подаване на заявление и необходимите документи от работодателя, проверка от компетентните органи и, когато е приложимо, последващи действия за получаване на виза за дългосрочно пребиваване и разрешение за пребиваване. Конкретната последователност зависи от вида на разрешението, гражданството на лицето и това дали то вече пребивава законно в България.
Работодателят следва да провери и дали длъжността отговаря на приложимите изисквания за квалификация и професионален опит. Когато за заемането ѝ се изискват образование, правоспособност или определена професионална квалификация, съответните документи трябва да отговарят на изискванията за конкретната работа и на приложимите правила за класификация на професиите и длъжностите.
След като бъдат изпълнени изискванията за достъп до пазара на труда и пребиваване, работодателят може да сключи трудов договор и да изпълни задълженията си по трудовото и осигурителното законодателство. Преди започване на работа е необходимо да се проверят всички приложими разрешения и регистрационни изисквания, както и срокът, за който са издадени.
II. Командироване на граждани на трети държави в България
Командироването е различно от прякото наемане. При него гражданинът на трета държава обичайно остава в трудово правоотношение с работодател, установен извън България, който го изпраща временно да извършва работа на територията на страната. В зависимост от конкретната организация на дейността може да става въпрос за предоставяне на услуги, изпълнение на договор с български клиент или работа в рамките на предприятие от една и съща група.
Преди командироването трябва да се определи приложимият режим по ЗТМТМ и подзаконовите нормативни актове. От значение са продължителността на работата, основанието за престой, статутът на чужденеца и обстоятелството дали лицето е служител на изпращащото предприятие или ще бъде наето от българския работодател.
За разлика от гражданите на ЕС, гражданите на трети държави не могат да разчитат единствено на правилата за свободно движение на работници в рамките на Съюза. Дори когато са законно наети в друга държава членка, за работата им в България трябва да се провери дали е приложима процедура за командироване или регистрация, или е необходимо друго разрешение.
1. Дългосрочно командироване
Когато работата в България попада в режим, за който се изисква разрешение за работа или съответно разрешение за пребиваване и работа, изпращащият работодател или приемащото предприятие трябва да подготви документите, предвидени за конкретната процедура.
В зависимост от случая те могат да включват заявление, документи за самоличност, доказателства за съществуващото трудово правоотношение, информация за характера и продължителността на работата, документи за квалификацията на служителя и документи, свързани с дейността на работодателя и приемащото предприятие.
Следва да се има предвид, че не всички случаи на командироване изискват еднакъв набор от документи. Поради това списъкът трябва да се съобрази с приложимото основание по ЗТМТМ и Правилника за прилагане на закона (ППЗТМТМ), а не да се използва един общ списък за всички хипотези.
Когато процедурата включва виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, тези действия се извършват съгласно приложимите правила за чужденците. Разрешението за работа и правото на пребиваване са свързани, но представляват различни правни въпроси и следва да бъдат проверени поотделно.
2. Краткосрочно командироване
За определени краткосрочни случаи законодателството предвижда регистрационен режим вместо стандартната процедура за получаване на разрешение за работа. В зависимост от приложимото основание това може да се отнася до временно извършване на работа в България за срок до три месеца в рамките на определен период.
Работодателят или приемащото предприятие трябва да провери дали конкретното командироване отговаря на условията за този режим и да подаде необходимата декларация или уведомление в предвидения срок. Необходимо е да се установи и дали за лицето са изпълнени изискванията за законно влизане и пребиваване в България.
Краткосрочният режим не трябва да се приема като общо освобождаване от изискванията за достъп до пазара на труда. Той се прилага само при наличие на съответните законови предпоставки. Ако условията не са изпълнени или планираната работа надхвърля допустимия срок, следва да се провери възможността за прилагане на друг режим.
III. Подаване на документи и промени в административните процедури през 2026 г.
С Постановление № 85 на Министерския съвет от 16 юли 2026 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 66 от 21 юли 2026 г., бяха направени промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Сред важните промени е преминаването към електронно подаване на заявления и декларации за процедурите, обхванати от съответните разпоредби на правилника. За тях документите се подават по предвидения електронен ред, включително чрез Системата за сигурно електронно връчване или чрез съответния електронен портал и канал, посочен от Агенцията по заетостта. За конкретната процедура трябва предварително да се провери кой канал е приложим.
От 21 юли 2026 г. Агенцията по заетостта преустанови приемането на хартиени документи за процедурите, за които е въведено задължително електронно подаване. Това означава, че работодателите и упълномощените лица трябва да осигурят възможност за електронно подаване и да следят за изискванията към формата и подписването на документите.
Когато документите се подават от името на работодателя, те следва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис от законния представител или от надлежно упълномощено лице. При подаване чрез пълномощник е необходимо да се приложи съответното пълномощно, когато такова се изисква.
За някои процедури правилникът предвижда промени и в списъка на документите. В определени случаи вече не се изискват копия от документи за пребиваване, докато копие от страницата на паспорта с личните данни продължава да бъде необходимо. Изискванията се различават според конкретното основание и не бива да се прилага един и същ списък за всички видове заявления.
Когато за длъжността се изискват образование или професионална квалификация, представените документи трябва да съответстват на изискванията за работата и на приложимата класификация на професиите и длъжностите. Работодателят следва да провери тези условия преди подаването на документите, за да избегне забавяне на процедурата.
При специалната процедура за лица от български произход по чл. 30а от ППЗТМТМ доказването на произхода е променено: когато са изпълнени законовите предпоставки, съответната информация се проверява служебно от Агенцията по заетостта чрез наличните административни регистри, вместо заявителят да представя предвидените по-рано доказателства. За тази процедура е предвиден срок за потвърждение от 10 дни съгласно приложимите правила.
Таксите, когато се дължат, се заплащат по определения ред, включително чрез банков превод, ако това е предвидено за съответната услуга. Следва да се има предвид, че платените такси могат да бъдат невъзстановими, а документите да не се връщат при оттегляне на заявлението. Преди подаване е препоръчително да се провери актуалният размер на таксата и банковата сметка за конкретната процедура.
IV. Какво трябва да провери работодателят преди започване на работа
Независимо дали става дума за наемане или командироване, преди гражданинът на трета държава да започне работа в България, работодателят или приемащото предприятие трябва да установи на какво правно основание лицето ще работи в България, необходимо ли е разрешение за работа, регистрация или друг документ. Също така и какви са приложимите изисквания за пребиваване и виза, какви документи трябва да бъдат подготвени и по какъв начин се подават, за какъв срок важи разрешението или регистрацията и дали е необходимо подновяване, какви задължения възникват по трудовото, осигурителното и данъчното законодателство.
Особено важно е да се направи разграничение между разрешението за работа, правото на пребиваване и регистрационните задължения. Наличието на един от тези документи не означава непременно, че са изпълнени всички останали изисквания.