При получаване на доходи от продажба или замяна на дружествени дялове, физическото лице е задължено да декларира и обложи тези доходи съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), включително и когато те са с източник от чужбина. Същевременно следва да се съблюдават разпоредбите на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) със съответната държава, от която е получен доходът.

За данъчното облагане на дадено физическо лице през определена данъчна година съществено и определящо значение има определянето му като местно или чуждестранно лице.

Местните физически лица в Р. България са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните лица са носители на задължението само за придобити доходи от източници в Р. България /чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ/. По смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:което има постоянен адрес в България, или
което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, иличийто център на жизнени интереси се намира в България.
Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

По метода на изключване, чуждестранни физически лица са тези, които не отговарят на критериите за местно лице съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ. Те са данъчно задължени в България само за доходи, придобити от източници в страната (чл. 7 от ЗДДФЛ). Видовете доходи, които се считат за доходи от източник в България, са изрично изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат определени доходи от източник в Република България, независимо от обстоятелствата по чл. 13. Сред тях са и доходите от продажба на дялове (чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ), когато те са начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица и не са реализирани чрез определена база в страната.

Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ, окончателният данък върху доходите от продажба на дялове, изплатени на чуждестранни физически лица, се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване. Цената на придобиване на дяловете се определя съгласно правилата на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ. Доходът от продажбата се счита за придобит към момента на получаване на паричните средства.

На основание чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчната ставка е 10%. Данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. За този вид доходи — по чл. 37, ал. 1, т. 12 (продажба на дялове) — платецът на дохода, дори когато е предприятие или самоосигуряващо се лице, няма задължение да удържа и внася данъка (чл. 65, ал. 6 във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица, които са придобили доход от продажба на дялове, следва да подадат декларация по чл. 55, ал. 1 от същия закон. Данъчната декларация се подава в сроковете за внасяне на данъка, съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗДДФЛ. Въз основа на подадената декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, при искане от страна на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение по образец за платен данък. Това удостоверение може да бъде използвано при определяне на данъчното задължение в държавата, в която лицето е местно. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена данъчната декларация (чл. 58 от ЗДДФЛ).

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р. България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба, като в тях е регламентиран съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане.

По отношение на местните физически лица, облагаемият доход от продажба или замяна на дялове се формира по реда на раздел V „Доходи от прехвърляне на права и имущество“ от ЗДДФЛ.

Облагаемият доход от продажба или замяна на дялове, акции, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута, представлява сумата от реализираните през годината печалби по всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през същата година загуби по всяка конкретна сделка (чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ, реализираната печалба или загуба за всяка сделка се определя като от продажната цена се извади цената на придобиване на съответния финансов актив. Продажната цена включва всичко получено от лицето във връзка с продажбата или замяната, включително възнаграждение, различно от парични средства.

Документално доказаната цена на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна основа за доходите от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход по чл. 33, реализиран през данъчната година. За тези доходи местното физическо лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

За да се възползва от облекченията, предвидени в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), чуждестранно лице трябва да подаде заявление по образец до компетентната данъчна администрация, като към него приложи документи, доказващи следните обстоятелства:

• че е местно лице на договарящата държава по смисъла на съответната спогодба;
• че е придобило доход от източник в Република България;
• че не разполага с място на стопанска дейност или определена база в България, с които доходът да е свързан;
• че изпълнява специалните условия за прилагане на спогодбата или на конкретни нейни разпоредби, когато такива условия са предвидени за определени лица в съответната спогодба.

Към заявлението следва да се приложат и писмени доказателства, удостоверяващи вида, основанието за получаване и размера на съответния доход.

Данъчните органи осъществяват контрол по прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, като могат да извършват проверка или ревизия (одит).В случай че се извършва проверка, данъчната администрация издава становище относно наличието или липсата на основания за прилагане на съответната спогодба спрямо чуждестранното лице в срок до 60 дни от датата на подаване на заявлението. Ако данъчният орган не се произнесе в този срок, това се счита за мълчаливо съгласие — т.е. за положително становище относно съществуването на основания за прилагане на данъчната спогодба.

Чуждестранното лице има право да обжалва отказа на данъчните органи да разрешат прилагането на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане.Обжалването може да се извърши по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като отказът подлежи на административно обжалване пред директора на съответната териториална дирекция на НАП, а впоследствие — и на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).